АЛЕКСАНДРОВСКАТА ГРОБНИЦА

В околностите и пределите на Хасково има запазени следи от много праисторически, тракийски, трако-римски, късноантични и средновековни селища. През декември 2000 г. в могилата „Рошавата чука” до с. Александрово, екип от археолози, ръководен от д-р Георги Китов (1943-2008), открива уникална тракийска гробница от IV в.пр.Хр.
Съоръжението е играло ролята на последен приют на някой от тракийските владетели, чието име остава тайна за нас. Със своите стенописи и архитектура тя е едно от богатствата на тракийското културно наследство по нашите земи. Нарежда се сред най-големите съоръжения от този тип, открити до сега.
На първо място по значимост са уникалните стенописи на гробницата, които са без паралел, и обогатяват с нови данни представите ни за тракийските религиозни обреди, култове, въоръжение, бит и облекло.
Ловни, бойни сюжети, както и сцени от погребално угощение се редуват с монохромни пояси и такива с орнаментална украса. В представите на древните траки порядъкът във Вселената може да бъде установен чрез победа над силите на хаоса. Побеждавайки глигана – въплъщение на хаоса, владетелят възстановява световния порядък и придобива нов, по-висок статус.

Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи”

През 2009 г. отваря врати Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“, изграден по линия на Програмата на японското правителство за безвъзмездна помощ в областта на културата. Той е разположен в непосредствена близост до могилата с оригиналната гробница. Едната част от сградата е предназначена за богата музейна експозиция и точно копие на гробницата в мащаб 1:1, а другата част е обособен модерен научно-изследователски център с лаборатории, оборудвани със съвременна техника за реставрация и консервация.
Постоянната експозиция в музея дава информация за гробницата в контекста на тракийската култура от периода на нейния разцвет V-ІІ в.пр.Хр. Богатата експозиция показва и множество артефакти от тракийския период в региона на град Хасково като голяма част от тях могат да бъдат видени в стенописите на Александровската гробница – въоръжение, накити, съдове. Сред най-ярките експонати в експозицията са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации (4500 – 4000 г. пр. Хр.). Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с. Хотница те са най-старото обработено злато в света.