Дамбъла

Водата в местноста Дамбъла край момчилградското село Летовник лекува неизлечими болести. Най-силна е силата и малко преди изгрев слънце на 5-ти срещу 6-май. Поне така вярват хилядите българи и мюсюлмани, които прекарват нощта на открито, за да посрещнат слънцето в местността и да отпият от чудотворната вода с изгрева. За да се случи чудото трябва да се спази и определен ритуал. Още в полунощ болният се измива като намокря с водата, течаща от скалите първо очите, после ушите, главата, гърдите, ръцете и краката си. Ритуалното измиване се повтаря три пъти като през това време се повтаря нещо като мантра – Болката тук да остане, нека има здраве за мен и всички мои близки. След това се пуска монета в коритото на чешмата и се оставя част от дрехата носена върху болното място. Тя се завързва на съседните дървета и оставя да виси между небето и земята, за да остане в това ничие пространство и болката. По изгрев слънце мястото се напуска, като може да бъде взета вода и за вкъщи. Според легендата чудотворната вода не се е появила случайно на това място, а бликването и било дело на алианските 40 светци – Кърклар. Това били духове видими само за праведните и честните хора. Те притежавали божествена сила и правили само добрини. Веднъж те минали покрай Дамбалъ и спрели да похапнат на известната днес като каменната софра скала. Но светците нямали вода в себе си и не могли да утолят жаждата си. Тогава един от тях – Яран Баба, ударил скалата с юмрук и от нея потекла вода. Но била толкова много, че заплашвала да удави съседното село Летовник. Затова и светията запушил набързо дупката в скалата, но оставил от нея да капе. И до днес капките се стичат от отвесните скали, а светецът се почита от местното алианско население.