Белинташ

Трябва да изминете около 50 километра от Пловдив, за да достигнете до едно от най-мистичните места в България – Белинташ.  Мястото всъщност представлява фуниевидна скална структура, чиито тесен край е в подножието и завършва с 300-метрово плато. До него водят и каменни стълби. Височината му е около 35 метра. Белинташ е датиран от 5 век преди Христа, но според някои учени смятат, че е много по-древен.

Предполага се, че мястото, чиято специална енергия можете и сами да усетите, е било светилище за траките. Заради намерена в близост сребърна обредна плочка на тракийския бог Сабазий се счита, че Белинташ е бил свещен за племето беси. Обредни ниши и улеи като че ли доказват на пръв поглед тази теория.

Според други обаче мястото представлява всъщност звездна карта, тъй като кръглите издълбани ниши точно отразяват звездните съзвездия Орион, Малка Мечка, Голяма Мечка и Лъв. По време на равноденствията пък слънчевите лъчи огряват по специфичен начин улеите в скалата и съседния Караджов връх, който всъщност е кратер на угаснал вулкан. Хипотезите за мястото откиват и по-далеч, тъй като кръг от хора смята, че всъщност Белинташ е древен космодрум, от който са излитали и кацали цивилизации от звездите

Според легендата пък именно тук когато потопът започва да се оттегля е бил закотвен ковчегът на Ной. Друга легенда гласи, че предводителят Александър Велики е заровил близо до скалата златното си имане. Търсач на съкровища тръгнал да го търси и отишъл при помощ при българската пророчица Ванга. Тя му казал, че наистина в гробище в подножието на Белинташ са заровени 800 кг злато, но преди да бъдат открити мястото ще вземе осем жерти. Вече наистина има няколко загинали – от мълнии и падане от скалите.