Аневско кале

Крепостта Аневско кале се извисява и днес над град Сопот. Твърдината е една от най-добре запазените крепости от Второто българско царство у нас. Малко известен факт е, че труднодостъпното кале е било и българска столица. Това се случва при управлението на болярите Смилец, Войсил и Радослав. Това се случва по време на разпокъсването на страната на малки болярства през 13-ти век. Единият от братята – Смилец дори е цар на България за 6 години – между 1292 г. и 1298 г.

За да я достигнете днес трябва доста да се потрудите. Пътят нагоре към Аневско кале започва от просторна поляна, до която се стига по асфалтов път. В началото му ще видите руините на църква от 13-ти 14-ти век. След това пресичате малка рекичка и пътят ви продължава право нагоре. Екопътеката няма кой знае колко добра маркировка, затова туристите често сами си създават трасе нагоре. Останките на крепостта, които се виждат отдалеч ви помагат да се ориентирате за посоката.

Отнема около 2 часа, за да се изкачите до върха. Препоръчително е да сте в удобни обувки и екипировка, за да стигнете до целта си.   Запазилите се крепостни стени днес достигат до 12-14 метра височина. Предградието и цитаделата на Аневско кале били част от средновековния град Копсис, предшественикът на днешен Сопот.  В крепостта е имало и манастирски комплекс, а обителта била построена върху руините на още по-стар манастир – от 5-ти век. Предполага се, че Аневско кале е построено в началото на 12-ти век и е изоставено след падането на България под османско робство. Входът на калето бил от юг. Крепостта е била на три нива, като само цитаделата е била самостоятелно укрепена. Бойната кула днес е полуразрушена. До нея води стълба, която ви позволява да я разгледате отблизо.