Храм „Св. Четиридесет мъченици“

Храмът „Свети Четиридесет мъченици“ в подножието на хълма Царевец във Велико Търново е построен от цар Иван Асен в чест на победата му при Клокотница срещу епирския деспот Теодор Комнин. Битката е спечелена на 9 март 1230 година. Това е един от малкото случаи, в които българския цар Иван Асен решава политческите въпроси на България с меч. Обикновено владетелят разчита на династични съюзи и бракове, с които разширява България почти до териториите по времето на управлението на цар Симеон Велики, наричано още златен век.

В храма „Св. Четиридесет мъченици“ много векове по-късно в старата българска столица, на 22-ри септември 1908 г. цар Фердинанд I обявава независимостта на България. Когато посетите църквата днес ще видите и още един паметник на българщината –  пантеонът на царете. Повечето от символичните мраморни саркофази с имената на част от българските царе са празни. Изключение прави мраморният последен дом на цар Калоян.

Тленните останки на владетеля са намерени там, където днес са препогребани. Историците разбират, че това е прочутият български цар, след като намират до високия 1,90 метра скелет пръстен със знака на цар Калоян. Първоначално скелетът е изложен във великотърновския музей, но впоследствие е препогребан на мястото, на коййто е открит.

Предполага се, че в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ е погребан и още един цар – Иван Асен. На почетните мраморни саркофази можете да прочетете имената на хан Кубрат и създателя на българската държава хан Аспарух, на селския цар Ивайло и на цар Михаил Шишман. Освен това първоначално тук е погребан сръбският светец Св. Сава.  На неговия гроб, който днес е празен, вярващите пордължават да намират утеха и лечение на различни болести.

Впечатляващи са запазените стенописи в храма, както и епиграфските паметници. Именно в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ се пазят три от най-известните колони, свързани с българското историческо минало – Асеневата, Омуртаговата и тази от крепостта Родосто. Надписът на цар Иван Асен е посветен на победната битка при Клокотнца. Втората колона разказва за строежа на царския дворец от хан Омуртаг на Дунава. Тя завършва с известните думи : „ Човек и добре да живее умира. И друг се ражда. И нека роденият по-късно, като види тези писмена, да си спомни за онзи, който ги е направил.“ Трета колона разказва за превземането на византийската крепост Родосто на Мраморно море от хан Крум.

.